Корпоративната киберсигурност: Великият цирк
В корпоративния свят киберсигурността отдавна не е само техническа дисциплина. Тя е театър. Имитация. Добре репетиран танц от buzzwords, съкращения и самоуверени презентации пред борда, които звучат впечатляващо — стига никой да не зададе истински въпрос.
Стаята винаги замлъква, когато чуе „Zero Trust“. То е като заклинание: никой не знае точно как работи, но всички кимат уважително, за да не издадат, че не разбират.
Симптом за проблем: ако „архитектурата“ ви се събира в три слайда и пет клишета, вероятно имате презентация — не Zero Trust.
Нашата история започва с един класически корпоративен герой: скъпоплатен експерт, който не е виждал реална конфигурация на firewall от времето, когато „cloud“ беше просто прогноза за времето.
- Казва „assume breach“ — всички кимат.
- Повтаря „defense in depth“ — бордът се чувства интелигентен.
- Споменава „AI-driven“ — вече си мислят, че компанията е на ръба на революция.
Истината? В стаята няма нито един човек, който да може да обясни какво реално означава Zero Trust. Но всички са доволни. Защото корпоративната култура често не обича знанията. Тя обича увереността.
Микросегментацията: Забранената дума в корпоративните среди
И тогава се случва най-страшното. Не ransomware. Не DDoS. Не изтичане на данни. А младши анализатор… задава компетентен въпрос:
„Как ще имплементираме микросегментация?“
Това е моментът, в който PowerPoint-ът свършва и започва реалността.
В този момент презентацията приключва. Това вече не е театър. Това е разпит. Единственият „безопасен“ отговор в подобна среда е класическият корпоративен избягващ маньовър:
- „Да го направим офлайн.“
- „Ще използваме cloud-native AI подход.“
- „Процесът е еволюционен.“
Превод: „Нямам идея какво ме питаш, но и двамата ще се преструваме, че имам.“
Ако искате бърз тест за това кой в стаята разбира Zero Trust, задайте само един въпрос:
„Какво точно ще сегментираме, как, на кое ниво и кой ще го поддържа?“
Ако отговорът започне с „Security is a journey…“, това пътуване най-вероятно е към Zero Visibility.
Финал със Standing Ovation, последван от пробив
Историята завършва предсказуемо: две седмици по-късно организацията е компрометирана. Причината рядко е хакер-гений от darknet. Причината често е скучна и управленска:
- Липса на сегментация
- Липса на мониторинг
- Липса на приложими политики
- Липса на отговорности по роли
- Изобилие от презентации
Но в корпоративната сигурност логиката се движи странно:
- Кой е виновен? Младшият анализатор, защото е задавал въпроси.
- Кой е герой? Мениджърът, който произнесе buzzwords с уверен тон.
Най-големият абсурд е, че вместо последствия за липсата на контрол, виждаме последствия за културата на съмнение. А това е директен път към следващ инцидент.
Истинската същност на Zero Trust (без маркетингов грим)
Zero Trust не е PowerPoint. Не е „пътуване“. Не е „майндсет“. Не е „да имаме повече AI“. Zero Trust е архитектурен и оперативен подход, който стъпва на проверими контролни механизми.
Как изглежда „истинско“ Zero Trust на практика
- Identity-first: управляеми идентичности, MFA, условен достъп, lifecycle и роли.
- Least privilege: достъп само колкото трябва, само когато трябва, с проследимост.
- Microsegmentation: ограничаване на lateral movement чрез сегментация на ниво приложения/услуги/зони.
- Continuous verification: логове, телеметрия, детекция, реагиране и реални playbooks.
- Accountability: собственик на контрола, KPI, тестове и периодична валидация.
Zero Trust означава: „Не вярваме на никого и нищо, докато не го проверим“ — включително на собствените си зависимости, стари изключения, админски акаунти и „временни“ правила, останали от 2019.
Всичко останало е „Zero Trust“ само в презентацията. В реалността е Zero Clue.
Какво да направите утре сутрин (без да наемате поет за абревиатури)
1) Направете инвентар на достъпа
Кои са критичните системи, кой има достъп, по какъв механизъм и има ли изобщо проследимост. Ако отговорът е „вероятно“, вече имате работа.
2) Опишете реалните потоци на данни и зависимости
Микросегментацията не започва от технологията. Започва от разбирането кой с кого говори, защо и какво се чупи, ако го спрем. Това е основата на разумни политики.
3) Затворете „временните“ изключения
Ако имате правила тип „temporary allow any/any“ от преди година — това не е временна мярка. Това е покана.
4) Изберете 1–2 критични зони и сегментирайте първо тях
Не се опитвайте да „сегментирате всичко“. Изберете crown jewels, админските пътеки и високорисковите интеграции. Преминете към по-фина сегментация поетапно.
5) Преместете разговора от „идеология“ към „контроли“
Ако дискусията за сигурност не стига до конкретни контроли, собственик и срок — това не е управление на риска. Това е PR.
Как можем да помогнем
Ако искате да превърнете Zero Trust от „слайд“ в реални контроли, най-ефективният подход е да започнете с оценка на текущото състояние и приоритизация на мерките спрямо реалния риск и архитектурата ви.
Практични услуги, които вършат работа
- Оценка на текущи контроли и пропуски (gap assessment) по Zero Trust принципи
- План за микросегментация (зони, политики, поетапно внедряване)
- Консултации за IAM/MFA, роли, least privilege и админски достъп
- Мониторинг и детекция: изисквания, лог-архитектура, базови use cases
- Инцидентна готовност: playbooks, tabletop упражнения и обучение
За запитване и консултация: Свържете се с нас
Последна бележка: най-големият риск за информационната сигурност не е хакерът. Най-големият риск е увереността, че buzzwords са стратегия.
